„Я НЕ ПЕВЕЦ В ПРИДВОРНОМ ХОРЕ...”
Пётр Васильевич Шумахер (1817-1891 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ СЪМ ПЕВЕЦ В ПРИДВОРЕН ХОР
Не съм певец в придворен хор и
не търся в химните омай,
щом мъки, нужди и позори
терзаят моя роден край.
Прославената моя лира
не е за шут и за лакей...
При трон, корона и порфира
цвят поетичен не вирей.
* Порфира – пурпурна мантия на монарх, багреница.
Ударения
НЕ СЪМ ПЕВЕЦ В ПРИДВОРЕН ХОР
Не съ́м певе́ц в придво́рен хо́р и
не тъ́рся в хи́мните ома́й,
штом мъ́ки, ну́жди и позо́ри
терза́ят мо́я ро́ден кра́й.
Просла́вената мо́я ли́ра
не е́ за шу́т и за лаке́й...
При тро́н, коро́на и порфи́ра
цвят поети́чен не вире́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Шумахер
Я НЕ ПЕВЕЦ В ПРИДВОРНОМ ХОРЕ...
Я не певец в придворном хоре!
Я силе гимнов не пою,
Когда позор, нужда и горе
Терзают родину мою...
Моя ославленная лира
Не для лакеев и шутов...
Где трон, корона и порфира –
Там нет поэзии цветов.
1883 г.
---------------
Руският поет и писател Пьотър Шумахер (Пётр Васильевич Шумахер) е роден на 6/18 август 1817 г. в гр. Нарва, Естония. Завършва Петербургското търговско училище. Работи като чиновник във финансовото и военното министерство и като чиновник за особени поръчения към генерал-губернатора на Източен Сибир. Близо 10 години е управител на златодобивни мини в Сибир. Свързан е с творческия кръг на народниците към списанията „Искра” и „Современник”. Публикува стихотворения, оди, балади, елегии, басни, сатири, пародии, новели и исторически очерци в издания като „Искра”, „Будильник”, „Вестник Европы”, „Восточное обозрение”, „Русский архив”, „Отечественные записки”, „Общее дело” и др. Автор е на стихосбирките „Для всякого употребления” (1872 г.), „Моим землякам. Сатирические шутки в стихах” (в два тома, 1873, 1880 г.), „Шутки последних лет” (1879 г.), „Между друзьями” (1883 г.) и „Стихи и песни” (сборникът е подготвен от автора през 1891 г., излиза през 1902 г.). Умира на 11/23 май 1891 г. в Москва. Най-пълно творчеството му е представено в книгата „Стихотворения и сатиры” (1937 г.).